За любовта..

Този, който не може да обича, се нуждае най-много от любов

Голяма мъдрост превърната в клише, не от кой да е, а от хората. Но истината не се интересува, че хората са я превърнали в клише. Тя е там някъде и чака да се сетят за нея

Гледаме хора - държат се лошо с другите; обиждат, мразят, съдят, извършват престъпления, понякога жестоки, понякога брутални..   

И ние крещим в един глас-

възмездие да има в този час!

На бесилото да го положим или в клетка,

да не види повече красива гледка..

Да го мъчим и да страда,

душата му да гори в ада!

Но.. ако можехме да се покатерим и да видим над това? Каква ли щеше да е неговата съдба?

Ако можехме да видим кръговрата.. и че за нищо не са виновни децата?

Лошите хора всъщност са хора, които не са разбрали какво е любовта и на повечето от тях - никой, никога не им я е показал. Първо се раждат в лошо семейство, после в тинейджърските си години стават бунтари, намират си лоша компания, защото просто децата, които са научени да обичат, те не ги чувстват като себеподобни. Защото просто съществува закон за привличането, съществуват различни видове енергия и те разпознават своята. Така тези деца се чувстват подкрепени от същите като тях. Започват да вършат лоши неща, да взимат наркотици. А защо започват да взимат наркотици? -  Защото през целия си съзнателен живот тези деца - търсят любовта, която не са получили. Искат да усетят това чувство и само субстанциите ги карат поне за няколко часа, да излязат от ада, в който се намират. Ние не им казваме обаче това, а им слагаме етикет "наркомани", "пропаднали хора". Много от тези деца се пристрастяват не само към наркотици, но и към хазарт, секс, алкохол, порно, интернет и всичко, към което може да се пристратиш - поради същата причина. Много от тях извършват престъпления, понякога тежки.. И какво става тогава? -Наказваме ги! През целия им съзнателен живот ние ги наказваме и накрая, когато влязат в затвора- пак ги наказваме и ги поставяме в деградивна среда при други от лоши, по-лоши от тях. 

Та се питам, от целия този монолог.. А кога ще ги научим на любов?