За онези...
... Мина време; един каза, че ме обича, а аз го признах на друг; бях сама - обградена от всички, никоя - с милиард лица, вглъбена - открита пред другите, единак - в глутница, бях себе си... но не съвсем.
... Излязох отново. Валеше силно, но аз не усещах дъжда, само вятъра...
Човешка сянка мина "през" мен на пешеходната, после още една... но този път вдигнах глава, поглед учуден, пълен с укор, смут и безпокойство отвърна на моя. Но този път очите ме послушаха, вятърът ме блъскаше (принудително...), дъждът се сипеше, но аз не склоних... Нямах вече какво да крия, нямах грижа - изяждаща ме отвътре, имах вече сърце и чувства... А оная примитивна "сива" сянка отмина като буря в тропиците, като вълна разбила се в скалата...
.................................................................................................................................................
Пиян шофьор взе поредната си жертва...
© Тедитууу All rights reserved.

