За плътта...
Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетрайна субстанция", но ще ги попитам "Мили хора, докато сте на тази Земя, къде държите душата си?... "
Ами да, душата ви е облечена в плът. Обратният вариант, плътта ви да е облечена в душа ми звучи малко метафорично.
Затова и си я пазим и мечтаем за нея още от мига, когато сме се родили.
Има моменти, когато я виждаме много красива, моменти когато я забравяме, дори и моменти, когато се отвращаваме от нея, но тя е винаги с нас и край нас. Не можем наистина да избягаме от нея...
Иначе на думи всичко можем, но дали е така.
Дали плътта е нещото, от което трябва да бягаме, което трябва да заклеймим.
Не мисля така, но и не мисля, че тя е водеща. Винаги, в една симбиоза на Земята, когато нещо реши да е водещо то унищожава другото. Перфектната симбиоза е, в различните етапи от живота, едно или друго да води, без да подтиска.
Вероятно някой ще каже, богохулник обладан от злите сили, а дали е така. Нима тази плът не е творение на Бога.
Да, и е глупаво да я отричаме, както и да я фетишизираме.
Тя си е нашата обвивка и трябва да бъдем добри към нея.
Помислете си, колко хора, за да подържат тази обвивка забравят душата си, без да се замислят, че така убиват и плътта си.
Погледнете съвременния хомо сапиенс, какво върши, мъчейки се да угоди на плътта си я убива и то жестоко.
Всъщност не е тема, която трябва да се дискутира дълго. Просто трябва да се осъзнае и да се определи.
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Просто е : " Ако не се любят душите, няма смисъл да си "натоварваме" плътта" ! Този принцип е актуален във всички прояви на живота ! :
-
Мога да дам хиляди примери за плът облечена в душа, даже си събличат душите и остават само по плът. Може да ги видиш облечени с най-различни души, сменят си ги, така както си сменят гащите, с тая разлика, че никога не ги перат
-
ЕйКей, добре разсъждаваш, но помисли в младостта и старостта, кое води в тази симбиоза. Винаги има доминанта и по-често плътта се опитва да доминира.
-
Плам, уплаших се да цъкна на линка хаха. Сега ще цъкна да видя. 🤣🤣🤣
-
Зиги, ако си проследил линка, ще видиш, че става въпрос за аборигените, изяли Кук ... ... 😯
-
Хаха Плам, плашиш ме! 🤣🤣🤣 аз съм вегетарианец, така че съм прецакан явно.. 🤣
-
Браво Плам Ей това се казва да уважиш плътта.
Канибал такъв -
Ако изядеш дроба на някой храбър свой враг, ще вземеш неговата храброст, ако сърцето - ще получиш неговия характер, капачката на коляното - ще бягаш по добре, окото - ще стреляш по добре ... https://www.youtube.com/watch?v=v9O80pSI3t8 ... обичам пържоли
-
Извинете, Госпожо!!! В кой месокомбинат работите. 😊
-
Амбициозен си! 🤣 няма да предложа емотикон за целта. 😶🤣
-
Зиги, превода е труден, но ще го направя. Не мога да намеря емотикон за вътрешната страна на бузата на Пепи.
-
Хммм, интересно. Съгласен съм за симбиозата. Абе напълно съм съгласен, а иначе да, то е ясно, че всеки е душа, която има тяло, просто казваме “моята душа” и “моето тяло”. Пък Аз-а е душата, която има тяло. То тука се намесва егото, мислещо си, че е “Аз-а”, и оттам казва “моята душа”… отклоних се май. Всеки случай, аз съм съгласен с това, което си казал. Балансът е много по-ключов, отколкото много хора смятат. Сега, в несериозно отношение не съм убеден, че това есе е преводимо на емотиконски. 😊
-
За предпочитане е да стоиш с него, но имаш свободната воля и когато четеш е добре, добре да четеш "плътта ви да е облечена в душа ми звучи малко метафорично." Така че сама си определи дали наистина си "гола душа" на Земята.
-
Ох, някой да ме подпре да не падна от смях "душата ви е облечена в плът" - Аз палто, което има душа ли съм или съм душа, която има палто? И да бягам ли от палтото си или да си седя с него. А дали мога да съществувам на земята без палто? Не знам, чудя се
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
