Jan 31, 2008, 8:12 PM

За птиците и хората 

  Essays » Phylosophy
5769 1 6
3 мин reading
 

 

ЗА ПТИЦИТЕ И ХОРАТА

 

           Желанието на човека за полет е по-старо от Икар. То е на такава възраст, на каквато е самият човек, защото човек носи в себе си желанието за свобода като своя неизменна съдба. Да полети със собствени криле човек не може. Причините са от ясни по-ясни. Затова пък за полета на човешката мисъл няма ограничиния - нито в пространството, нито  във времето. Но за полета на човешкия дух има ограничения и това са ограничения, обусловени от собствения му ръст. Всички знаем израза "Силен дух". Какво означава той, едва ли има някой, от онези, които ще прочетат тези мои мисли, който да не си е задавал този въпрос. Дух и душа. Покриват ли се тези две понятия и доколко, е по-скоро философски, отколкото религиозен въпрос. Летенето, като поетичен израз на желанието за свобода в стиховете, ме предизвика да напиша моите скромни разсъждения и да ги споделя с вас. 

          И така: дух и душа. Какво е душата? Душа има всеки човек, дори и някои животни. Онова, с което чувстваме, наричаме душа. С нея чувстваме и страданието, и радостта. Едва ли има някой да не е виждал радостта в очите на куче, когато види любимия си стопанин и мъката в очите му, когато се раздели с него. То изпитва тези чувства. Това може да се нарече любов, която идва от душата. Макар и кучешка.

          Но духът! Духът е нещо друго. Дух, мисля аз, притежава само човек. Той не се измерва с погълнатата и съхранена информация. Тя е знание, което, ако не се живее, си остава само информация. А в какви пространства може да лети духът, зависи от неговото израстване т. е. от неговия ръст. В този случай силата не е право пропорционална на ръста. Имало е и има хора, които притежават силен, но разрушителен дух, които са причинили и причиняват смърт и разрушения с размерите на световни катастрофи.  

          Ако си представим развитието на човешкия дух като една възходяща стълба, от това на кое стъпало се намира носителят на този дух, зависи и неговия ръст и височината на неговия полет.

          Когато говорим за полет, най-често в съзнанието си го свързваме с полета на птица. Затова нека да си представим човешкия дух като различни птици. Да си представим първо пуяка. Той лети. В продължение на няколко метра, на няколко метра над земята. След това нека да си представим полета на сивото врабче, на славея, на сокола, на орела. Различни птици - различна височина на полета. Но всяка от тях има своето място и значение за равновесието в природата, както всеки човек има своето място за равновесието в обществото. И всяка от тях лети на различна височина. Както на различно стъпало е стъпил духът  на различните хора. Врабчето не може да лети във  висините на орела. Защото дори да размахва с всички сили криле, то няма да полети по-нагоре. Истинското пространство за полета на човешкия дух се нарича любов. Най-ниският "полет" е в пространството на страстта, не по-високо от пъпа на човека и има общо с духа само тогава, когато е израз на любов, а не нагон. В по-високо пространство лети духът, който знае що е любов, а най-високото пространство, за полета на най-високите духове, се нарича хуманизъм.

        Някои хора мислят себе си за орли и въображението им дори е толкова развито, че другите им изглеждат "отвисоко" като "мравки". В унеса си те се виждат как летят над "тълпата". Но собствената им представа, че летят като орли, все още не значи, че са такива, защото човек, който лети във висините на орела, не би нарекъл хората "тълпа", а би живял в полет в името на тяхното добро. Полетът на Човека-орел се вижда най-ясно от разстоянието на времето. И зависи от следата, която той е оставил в паметта на Човеците след себе си, защото само Човек може да оцени това.

          Дотогава всички останали сме просто хора, стъпили на различно стъпало от стълбата на развитието на духа, които винаги ще искат да летят.

         И само много малко от тях ще успеят да полетят във висините на орлите.

© Даша All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления за всичко, което пишеш, съмишленичке ... Човеците ценим твоята следа.
  • Много впечатляващо есе! Поздрави!
  • Благодаря ви за милите думи.
    Ани, понякога приземяването е болезнено преди да стане здравословно.
  • Винаги те чета с огромно удоволствие. Много мъдрост и поуки има във всичко, което пишеш.

    "Но собствената им представа, че летят като орли, все още не значи, че са такива, защото човек, който лети във висините на орела, не би нарекъл хората "тълпа", а би живял в полет в името на тяхното добро. Полетът на Човека-орел се вижда най-ясно от разстоянието на времето. И зависи от следата, която той е оставил в паметта на Човеците след себе си, защото само Човек може да оцени това."

    Това си е живо приземяване!!!
  • " Истинското пространство за полета на човешкия дух се нарича любов. Най-ниският "полет" е в пространството на страстта, не по-високо от пъпа на човека и има общо с духа само тогава, когато е израз на любов, а не нагон. В по-високо пространство лети духът, който знае що е любов, а най-високото пространство, за полета на най-високите духове, се нарича хуманизъм. "

    Всеки ред е много добре обмислен и си е на мястото!Най-много ми хареса сравнението с различните видове птици и полетите им, както и това за Човекът-Орел.
    Страхотна идея и много добре развита!Поздрави!
  • Аплодисменти!
    "Духът е източник,същност,изява на живота.Тялото е материалната съставка на човешкото триединство.Душата е център на лицността,на човешкото съзнание.Тя е онзи елемент от човека,който действа,разсъждава,чувства,сравнява,вярва и се стреми към истина и съвършенство...!Душата е носител на човешката съвест..."
Random works
: ??:??