Nov 11, 2010, 9:59 AM

За първи път 

  Essays » Personal
1525 0 1
2 мин reading
Отново те сънувах...
Но за първи път такъв.
Детето ти седеше на седалката до теб в разкапалия се, мръсен автобус. И със сълзи в очите си те питаше защо си искал да умреш. Аз седях на съседната седалка и слушах, когато ти вдигна за пръв път наведената си ниско глава и погледна право в мен.
Сякаш знаеше, че съм там.
Аз знаех, че това си ти. И въпреки това сякаш не беше.
Къде беше изчезнала твоята самоувереност; гордостта, която бликаше от всичко твое? Къде беше изгубил пленяващата си усмивка?
Познах те безпогрешно само по очите - още по-тъмни и дълбоко черни.
В следващия миг те прегръщах силно до себе си и те питах какво се е случило с теб. Нима и ти си преживял нещо, което да те накара да искаш да сложиш край на всичко в този живот. Нима и на теб, в който всички околни виждат като че ли само младия, успелия, каращ черно Порше мъж, те е заболяло до смърт? Питах те и у теб ли живее някой, на който си му безразличен, и ти ли бленуваш за някой, който е на хиляди километри душевно разстояние ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Миткова All rights reserved.

Random works
: ??:??