За стихчетата за деца
Пишем ли? Да!
Забавляваме ли се? Много!
Отговорни ли сме? Опитваме.
Особено, когато става въпрос за деца!
В тези, наглед прости стихчета, отговорността е стократно по-голяма, защото са насочени основно към децата, а не към възрастните. Чудесно ще е, ако забавляват, учат и поучават малчуганите.
Преди 18 години, когато се регистрирах в Сайта, почти никой от авторите не споделяше такива. Смятахме ги за несериозни. После се осмелихме и плахо започнахме да качваме, докато станат едни от най-срещаните, дори като предизвикателства.
За съжаление, напоследък все по-често наблюдавам, как писането им се превръща в редене само на думички и рими.
Преди време една уважавана от мен дама, член на жури от Национален конкурс за детска поезия, ми каза, че: 1. Стихотворенията за деца, се пишат или от името на детето или за детето, а не от позицията ни на възрастни хора.
2. Нужно е да имат идея, ритмика и послание. Да се леят като музика.
3. Да са забавни, да провокират дечицата, за да ги слушат или четат с широка отворени очички.
Запомних съветите и се старая да ги следвам.
Напоследък, за съжаление срещам и такива, генерирани от ИИ, а авторът просто си е турнал името отдолу и го е качил като свое. Дори не се е постарал да подреди словесната каша от думи, с обърканите родове и времена.
Тъжно ще е и много жалко, ако превърнем писането им в състезание за точки и лайкове, не осъзнавайки основната цел - да стигнат до децата и внуците ни.
Нека се стараем да бъдем техен пример за доброта, приятели по перо!
© Таня Мезева All rights reserved.
