„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. Татко беше един от тях, от филмите винаги се възхищавах от Оцеола, а във Винету дори бях влюбена цяло едно лято. Имам топли и прекрасни спомени от детството си.
Родителите ми обичаха след вечеря да остават дълго на нераздигнатата маса и да си приказват. Усещах, когато имаха нещо важно или скришно от мен да си кажат и тактично се изнизвах. Понякога любопитството ме побеждаваше и, да си призная, често надавах ухо в тъмния коридор с риск да ме хванат. Веднъж чух как татко раздразнено се обърна към майка, че чичо Спас, дребничкият комшия отсреща, бил от голямото добро утро и че не можем да се мерим с тях. Майка имаше „досадния“ навик, според татко, да се сравнява с комшийките: на коя мъжът ù на ...