Jan 10, 2010, 5:55 PM

***

  Poetry » Love
908 0 0

Когато вятърът на пролетта развее моята коса,
разхвърля мислите и хваща ме любовна паника...
както есенна зора лее образ в тревната роса,
а пътят ни гние в жълта измислена романтика.

 

Рисувани лъчи пробиват порите ми и се смеят,
как жалко и безрезултатно трия спомените ни.
Проклети мокри снежни сенки гнева ми ще посеят,
а ти поливаш го старателно и гледаш отстрани.

 

Прескачаш думите ми, сякаш са неказани, нечути...
следиш ме като дивеч в заградена мъничка гора,
целуваш ме и виждаш в погледа ми цветни парашути,
обичам те... искам, но не мога да се спра.

 

Сипеш в тъжната душевна стая прах и плесен,
измъчваш ме внимателно, за да не ме разплачеш,
започваш да ми пееш нежно някаква любовна песен,
усмихваш ме внимателно, за да не ме разсмееш.

 

Обичаш жертвата си повече, отколкото си подозирал,
измъчваш ме, защото искаш да усетиш как горя...
Поливаш ме с любов, която мислиш, че си препарирал,
но аз на път съм нежни чувства в теб да сътворя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...