Dec 19, 2005, 9:25 PM

* * *

  Poetry
883 0 1

О,вещице ела,нека видя очите ти.
Отведи ме далеч оттук без капка страх
Дори и бедна аз имам своята душа,
така свободна,така чиста.

Отнехте ми живота,отнехти ми дъха,
като сянка тъмна ще скитам аз
в тоз чужд и студен за мене свят,
но с надежда в сърцето за по-добра съдба.

Като Феникс от пепелта ще възкръсна,
по своя път ще продължа.
Дори до смърт да боли и душата да крещи,
аз с любов ще те победя
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Звучи някак си нестандартно....Различно е...Много ми хареса и ме докосна Еда огромна 6-ца от мен

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...