Dec 16, 2005, 10:24 PM

***

  Poetry
776 0 0

Гледаш ме със поглед студен,
но погледа ти сякаш
отеква дълбоко във мен.
Гледам те и се вълнувам,
но имам чувството,
че за тебе аз не съществувам.
Погледът ти леден ме изгаря,
но чувствам как всичко се повтаря...
може би аз съм тази, която си въобразява,
че ще й обърнеш внимание,
но всеки твой поглед ми подсказва,
че ти за мен ще си поредното разочарование.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...