СПОМЯМ СИ. СПОМНЯМ СИ СЕГА. ВСИЧКО.
ТЕЛАТА, КОИТО СЪМ ОТКРИВАЛА САМА.
УСТНИТЕ, В КОИТО СЪМ ВПИВАЛА ЗЪБИ,
ДОКАТО УСЕТЯ НЕЪЗМОЖНОСТ.
ВСИЧКИ ОТМИНАЛИ ИЛИ БЪДЕЩИ РЪЦЕ,
УСЕТИЛИ ИЛИ ПОСТАВЕНИ НА ТОЧНОТО МЯСТО.
ТЕЛЕСНАТА МИРИЗМА, ИЗПЪЛНИЛА СТАЯТА.
ПРОНИКНАЛА В ЧАРШАФИТЕ, В СТЕНИТЕ, МЕБЕЛИТЕ.
В СЪЗНАНИЕТО МИ, ЗА ДА ЗАПОМНЯ.
ДА НЕ ЗАБРАВЯМ.
ЩАСТИЕТО ОТ ИЛЮЗОРНОТО ПРИТЕЖАНИЕ.
МАКАР И МОМЕНТНО, ...