Apr 23, 2006, 5:15 PM

* * *

  Poetry
1K 0 3
Светът е място злокобно
на смърт и разруха,
на омраза жестока
прокоба над всички
виси пак тегобно
и дебне ни там
посред на живота потока.
И няма души,
и сърцата са празни
живеем с цел
едничка да умрем,
а злините са станали
болести заразни
и суета безумна
кога ще се спрем!
Рушим безразборно
без оглед и ред
човечество!
ти си отговорно
за хаоса пълен,
в който се давим навред!

2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...