* * *
Моята бяла стихия угасна,
отнесе я сивият вятър в безкрая.
И сивото цвете в мене порасна,
на дим и разруха ухае.
Сухи потопи заливат ме цяла,
потъвам в калта от угаснали хора.
И безбрежната обич - светла и бяла
е вече умираща, мръсна и грозна.
Бавно копнея те, бавно убивам те,
давя те в сух океан на душите...
Но ти ела, когато посипвам те
с гниещи чувства и кръв от очите!
Ела в моя ад! Аз няма да те лъжа:
Ела, за да умреш във мене,
да ти покажа девет нови кръга
в друга, по-разбъркана Вселена!
В друго време, с друга плът и мисъл,
там където обичта е още бяла,
ще отидем с тебе, мое сладко бреме,
моя мъка, горест, ненасита.
Свят след свят със тебе ще рушим,
сиви ветрове ще ни закрилят,
злъчна обич ще родим
и... демоните ще ни дирят!
Без пощада ще кървят сърцата,
без пощада ще гасят покоя.
И тогава болката позната
ще крещи, ще се разяжда, ще се кае.
Ще летим със тебе с черна ярост,
ще убием красотата и Нирваната отвътре,
ще погубим страстите на нашата младост,
ще забравим, ще живеем в "утре".
Но със умиращата песен, ти ела!
Ела безпътен, аз ще те упътя -
към бездната на огнена беда,
към бездната надолу ще те завъртя!
Ще се появиш отново със нощта,
ще се родиш от сивата утроба на греха,
ще се родиш умиращ в песента
и ще умираш прероден в стиха.
Ще проклинаш, ще погубваш,
както ме прокле да те желая,
с душите ще търгуваш,
както моята продаде.
Надолу аз към бездната ще падам,
но този път ще поведа и тебе -
мой рицарю на обич непозната,
моя обич - мое сладко бреме!
отнесе я сивият вятър в безкрая.
И сивото цвете в мене порасна,
на дим и разруха ухае.
Сухи потопи заливат ме цяла,
потъвам в калта от угаснали хора.
И безбрежната обич - светла и бяла
е вече умираща, мръсна и грозна.
Бавно копнея те, бавно убивам те,
давя те в сух океан на душите...
Но ти ела, когато посипвам те
с гниещи чувства и кръв от очите!
Ела в моя ад! Аз няма да те лъжа:
Ела, за да умреш във мене,
да ти покажа девет нови кръга
в друга, по-разбъркана Вселена!
В друго време, с друга плът и мисъл,
там където обичта е още бяла,
ще отидем с тебе, мое сладко бреме,
моя мъка, горест, ненасита.
Свят след свят със тебе ще рушим,
сиви ветрове ще ни закрилят,
злъчна обич ще родим
и... демоните ще ни дирят!
Без пощада ще кървят сърцата,
без пощада ще гасят покоя.
И тогава болката позната
ще крещи, ще се разяжда, ще се кае.
Ще летим със тебе с черна ярост,
ще убием красотата и Нирваната отвътре,
ще погубим страстите на нашата младост,
ще забравим, ще живеем в "утре".
Но със умиращата песен, ти ела!
Ела безпътен, аз ще те упътя -
към бездната на огнена беда,
към бездната надолу ще те завъртя!
Ще се появиш отново със нощта,
ще се родиш от сивата утроба на греха,
ще се родиш умиращ в песента
и ще умираш прероден в стиха.
Ще проклинаш, ще погубваш,
както ме прокле да те желая,
с душите ще търгуваш,
както моята продаде.
Надолу аз към бездната ще падам,
но този път ще поведа и тебе -
мой рицарю на обич непозната,
моя обич - мое сладко бреме!
© Борислава All rights reserved.
