Sep 19, 2006, 1:33 PM

*****

  Poetry
1K 0 0
Отново съм на кръстопът и не разбирам
червено или жълто свети светофар..
Автомобила ми бучи неспирен
и сблъсках се със задната кола.
Насрещната се чукна в челен удар,
Но този път късмета ми ме изигра.
Усетих как немощно духа умира,
изчезва безвъзвратно във вечността
и даже помен бледен не остана.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...