Sep 28, 2006, 3:43 PM

* * * 

  Poetry
608 0 12
Вик за помощ! Издъхва ненужният хаос,
спират стрелките, отцежда се старият мрак –
лепкав дъх – аз прозореца жадно разтварям
и ме грабва във своята властна прегръдка дъждът.

Търся истина! Вятърът бяга пред мене,
старите думи захвърлям в едно с паметта.
Всичко тук ми е чуждо, но искрено, истински вечно,
като малкото цветe, затъкнато в моята коса...

Няма вече сълзи! И умората нейде далече
чезне, задъхана в прах и студена мъгла.
Всичко туй е зад мен и забравено вече,
а пред мен – една истинска, свтла дъга...

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честит Рожден Ден и от мен миличка, въпреки закъснението, но ти ще разбереш... Надявам се,че от там от където идваш, ще донесеш още много красиви и прочувствени стихове, за да ни радваш с творчеството си, на което се възхищавам!
    Прегръдки!
  • Поздрав!
  • Красиво пишеш ,Дани.Силен стих.Поздрави и от мен!
  • Поздравления за красивия стих, Алб, удивителна си!
  • Хубаво е...Поздрави!Ханки
  • Много,много,много...харесах този стих!
    Ще го селектирам.
    Благодаря ти за него!
  • Браво!
    Възхищавам ти се!
    И те прегръщам!
    Стихът е страхотен!
  • Хубав стих!
  • Вик за помощ! Издъхва ненужният хаос,
    спират стрелките, отцежда се старият мрак –
    лепкав дъх – аз прозореца жадно разтварям
    и ме грабва във своята властна прегръдка дъждът.
    !!!
  • Поздрави!
  • "Търся истина! Вятърът бяга пред мене,
    старите думи захвърлям в едно с паметта."
    Радвам се за теб!
    Захвърли тези стари думи, пред теб е истинската , светла дъга!
    Браво!
  • много оптимизъм, радва ме
Random works
: ??:??