Aug 8, 2006, 11:04 AM

* * *

  Poetry
849 0 1


Навън вали...
                   В очите ми вали...
                                В душата ми вали...

                             Тялото ми е като огромен
                                                     язовир -
                        прелее ли от многото паднали
                                               обиди и тъги,
        става наводнение.

                           Дигите в очите ми се късат,
                                 преливниците не могат
                                                да удържат водата
                   и тогава...

Тогава просто плача!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...