Jul 31, 2006, 1:35 AM

* * *

  Poetry
709 0 3
Ще взривя ябълката на раздора
само да я разбера къде расте,
ще инжектирам в тялото си противоотрова,
за да не успее и моята душа с гняв да натрови.

Искам да убия страха,
обвил с черни пръсти моето сърце
на прах нека в миг той се превърне
и да живея в сигурност,без съмнения!

Желая теб да преоткрия!
В сърцето ти да се преродя,
да забравим всичко лошо през годините,
за да бъде нестихваща любовта в твоето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...