Jun 30, 2007, 8:06 PM

* * *

  Poetry » Civic
1.5K 0 6

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Паякът тъче
на стана свойта нощ
без лунни камъни.
Животите са вечер
със клеймо "Продадени",
а травестити чоплят семки
в центъра на
лятна Варна...
малко след дванайсет.
Залезите са събрани
под очите им,
но се виждат
само сутрин като пропасти
в портмонета на перверзни...
чичковци.
Луната ражда
паяжини с крясъци,
заченати
от индигови пиянски свади.
Проститутките умират
в примирение.
Деца не търсят
лекарства в аптеките,
най-лесното решение
се купува след полунощ...
в дискотеките.
Паякът тъче на стана
свойта нощ.
Нямат блясък
изродени лунни камъни.
Бог не е всесилен,
не Го молете с:
"Може ли?..."!!!
Луната пак е бременна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...