* * *
Вятърът,
разкъсал розовите облаци,
разпръсква техните
остатъци
във волно синьо.
(Не исках да повярвам
на поличби...)
Пострадах,
че поличба е дъжда.
Някой вижда ли
в мокрото
дъгата по смисъл?
През лятото живеят хора...
влюбено.
На мен вятърът
праща своите повеи,
довяващи глупаво
размазана цветна мелодия
в платното на...
неук художник.
(Друг, освен мен,
плаче ли?...)
Кавичките изядоха
значението на "любовта".
Художникът, невиждащо...
рисува.
(Не само аз съм сама.)
Злобни са -
удавени в красотата
розови облаци.
Обичам вятъра,
отвяващ и гняв, и смирение,
и, носейки бурята,
даряващ спасение.
Все още не вярвам
в поличби и
търся смисъл...
в синьо пред бури.
Художникът рисува
отживелици
и минало от нямо кино,
а аз се боря
с настоящия,
насъщен гняв
по нещо...
константно отминало,
но зная -
художникът е сляп.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
