Aug 6, 2004, 1:17 AM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1
Стъкълца от любов
Разбито, наранено и самотно, но пак за теб тупти!
Ти отрови го с лъжи, но то все пак тупти!
Разпръсна в него малки стъкълца любов, мъничкото ми сърце, моли се отново то на колене!
Ти със друго замени го и завинаги разби го, но то се бори и кърви!
Не ще забрави отминалите дни, когато важни бяхме само аз и ти!
То ще се бори до края, ще бие за теб и в ада!
Ще те чака да се върнеш уморен и пак да спреш до мен!
Знам отлита надалеч сега, но зная аз ще се върнеш в моята страна, тогава пак ще бие то за теб, ще ме превърнеш отново в истински човек!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Повече не пращай произведения на латиница - няма да ги оправям, а следователно и публикувам.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...