***
Влизам в себе си
от изоставеното тяло
изливам вкисналите думи
и плесенясали въпроси
Прибирам оголената си душа
в черупката на отчуждението
завивам във пашкул
метаморфозата на времето.
Подготвям се за летаргичен сън
в пречистения грях на тялото
Заспивам накрая уморен
под тежестта на собствената орис
И излизам от себе си
© Стефан Вангелов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
