Sep 7, 2004, 4:43 AM

* * *

  Poetry
1.8K 0 0
И този ден отмина. Оцелях...
Преваля слънцето зелените баири.
Ще се търкулне някъде зад тях
и ще изчезнат кървавите дири
от залеза му. Ще настъпи мрак
и птиците във двора ще замлъкнат.
Луната ще се ококори пак,
щурците ще раздвижат лъкове...
Докато гледам някой блудкав филм,
ще пия евтина и слаба бира,
ще недоволствам от съдбата си наум
и няма да ми дава мира
натрапчивото чувство, че съм сбъркала.
И ще се лутат мислите бездомни,
във скута ми ленив котак ще мърка,
ще се оплитам в мрежата от спомени
и скуката ще ме побърква...
Ще ме обвземе лудото желание
лицето ти със длани да обхвана,
да пропътувам невъзможни разстояния
и във дъха ти да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...