Sep 7, 2004, 4:43 AM

* * *

  Poetry
1.8K 0 0
И този ден отмина. Оцелях...
Преваля слънцето зелените баири.
Ще се търкулне някъде зад тях
и ще изчезнат кървавите дири
от залеза му. Ще настъпи мрак
и птиците във двора ще замлъкнат.
Луната ще се ококори пак,
щурците ще раздвижат лъкове...
Докато гледам някой блудкав филм,
ще пия евтина и слаба бира,
ще недоволствам от съдбата си наум
и няма да ми дава мира
натрапчивото чувство, че съм сбъркала.
И ще се лутат мислите бездомни,
във скута ми ленив котак ще мърка,
ще се оплитам в мрежата от спомени
и скуката ще ме побърква...
Ще ме обвземе лудото желание
лицето ти със длани да обхвана,
да пропътувам невъзможни разстояния
и във дъха ти да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...