Sep 7, 2004, 4:43 AM

* * *

  Poetry
1.9K 0 0
И този ден отмина. Оцелях...
Преваля слънцето зелените баири.
Ще се търкулне някъде зад тях
и ще изчезнат кървавите дири
от залеза му. Ще настъпи мрак
и птиците във двора ще замлъкнат.
Луната ще се ококори пак,
щурците ще раздвижат лъкове...
Докато гледам някой блудкав филм,
ще пия евтина и слаба бира,
ще недоволствам от съдбата си наум
и няма да ми дава мира
натрапчивото чувство, че съм сбъркала.
И ще се лутат мислите бездомни,
във скута ми ленив котак ще мърка,
ще се оплитам в мрежата от спомени
и скуката ще ме побърква...
Ще ме обвземе лудото желание
лицето ти със длани да обхвана,
да пропътувам невъзможни разстояния
и във дъха ти да остана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...