* * *
По-бледи.
Изслепели.
Все по-бледи...
И тънки.
Все по-тънки
и от струни...
Ресни
от недохранени лета.
Стобори,
окосили птичи дири...
А аз
къде да помълча?....
© Мариана Папазикова All rights reserved.
По-бледи.
Изслепели.
Все по-бледи...
И тънки.
Все по-тънки
и от струни...
Ресни
от недохранени лета.
Стобори,
окосили птичи дири...
А аз
къде да помълча?....
© Мариана Папазикова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...