* * *
Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла
гребем
лъчи
и вярваме,
че можем
да прогледнем,
дори
да нямаме
очи...
© Мариана Папазикова All rights reserved.
Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла
гребем
лъчи
и вярваме,
че можем
да прогледнем,
дори
да нямаме
очи...
© Мариана Папазикова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....