* * *
Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла
гребем
лъчи
и вярваме,
че можем
да прогледнем,
дори
да нямаме
очи...
© Мариана Папазикова All rights reserved.
Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла
гребем
лъчи
и вярваме,
че можем
да прогледнем,
дори
да нямаме
очи...
© Мариана Папазикова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....