* * *
Сбогом!
Капка дъжд,
която ще ни измие.
В небето има три облака,
едно слънце
и невидими звезди.
След малко,
загледан в галактиките,
ще се спъна,
докато гледам отдалечаването им.
Сбогом!
Едно яростно куче гони колата ми.
Аз се надявам да ме ухапе,
то иска да ухапе колата.
Сбогом!
Виждам празния поглед на нощта в новолуние
и небе без зеница.
И как всички комети
на 12-ти, 12-ти, 12-та
спирам с гърдите си,
като комиксов
глупав
герой.
Сбогом!
Има още за казване.
Има даже „Здравей!”
Сбогом!
Толкова лично,
непредсказуемо,
крайно,
че никога не казва всичко.
„Сбогом!”
Каква дума?
А?
Само каква дума?
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мислила съм я, никак не мога да се сбогувам, не съм дорасла - това е за извисени хора, хора, които не таят обида, надживяват болката от раздялата стоически и имат сили искрено да пожелаят добро
с богом - каква дума, а, само каква дума
с божествен произход
поздрави, Дайк!