Oct 1, 2004, 6:13 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 2
Мечти и трепети прекрасни
били са само сън лъжовен
днес те различни са и постни
и мрачни като ден дъждовен.
Във тях се вричах и копнеех,
но няма нищо вечно на света
преди се радвах и лудеех
сега това е само суета.
А ти си част от тези мисли мои,
обичах те и бях щастлива,
но са били измама тези думи твои,
разбирам го,боли ме и умирам.
А случват се и хубави неща-
купони,дискотеки и фиести,
но са посредствени като дъжда
не биха се сравнили с наште срещи.
И всичко е останало в спомена назад
днес ти си безразличен и студен към мен
дори да имаше възможност за обрат
ще липсва смисъла във този ден.
Да махнем със ръка и да вървим по пътя си
било е хубаво,но днес не е,
да съхраним във нас мечтите си,
тъй утре ще е по-добре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...