Nov 19, 2004, 9:04 PM

* * *

  Poetry
1.7K 0 5
Стопи се чистотата на снега
изчезна нежно бялото вълшебство,
и във очите ни оглежда се града
с размазан грим без сянка от кокетство.
Бездушни стъпки бързо омърсиха
невинността на зимната мечта
на тихата и прелест не простиха
остана само калната тъга.
Остана само спомена вълшебен
за детския възторг и светъл смях
стопи се нежно бялото вълшебство
и с него радостта от този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© виолета калковска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...