Sep 25, 2006, 12:15 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 8
Сами пристигаме
на този свят.
Така и си отиваме.
Посрещат ни,
изпращат ни...
Вино, вода
и кал се сливат.
Живеем миг,
една искра
във вечността
вселенна.
След туй
прегръщаме пръстта
с пресъхналите вени.
В тленното
сълзят емоции...
Минута мълчалива.
Ористта си
ненадскочили
с отвъдното
се сливаме.


Моля ви, без оценки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...