Sep 25, 2006, 12:15 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 8
Сами пристигаме
на този свят.
Така и си отиваме.
Посрещат ни,
изпращат ни...
Вино, вода
и кал се сливат.
Живеем миг,
една искра
във вечността
вселенна.
След туй
прегръщаме пръстта
с пресъхналите вени.
В тленното
сълзят емоции...
Минута мълчалива.
Ористта си
ненадскочили
с отвъдното
се сливаме.


Моля ви, без оценки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...