Feb 8, 2005, 6:57 PM

...

  Poetry
913 1 1
Погледни ме, когато не искаш!
Целуни ме, когато ме мразиш!
Излъжи ме, макар и със истина!
Изгуби ме, за да ме запазиш!

Обърни ми наопаки делника!
Сътвори ме от кал и от слама!
Погали ме тъй нежно по челото,
че да забравя, че е измама.

Нарисувай ми сън върху бузите!
Облечи ме във смешната нощница!
Похвали ме, макар незаслужено!

После, моля, върни си ми ролята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...