Jan 5, 2005, 8:38 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0
Една година не те видях
и сякаш полудях.
Тогава беше май. Аз още бях дете,
а ти вече пораснало за мен момче.

След една година те видях,
но този път направо пощурях.
Имахме щастливи нощи и дни,
покрай които ти сърцето ми плени.

Кога отново ще те видя аз,
за да чуя твоя глас
и отново да усетя предишната ти страст?
Още ден, седмица, година
дори ще чакам за да видя твоите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...