Feb 6, 2005, 12:02 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 1
Прости ми, какво да направя,
щом невъзможно е за мен
големите зелени очи да забравя,
да не мисля за тебе ни нощ, нито ден.

Прости ми, че правиш деня ми прекрасен,
че нощем пак идваш в съня,
че всеки миг е ужасен,
щом трябва от теб да страня.

Прости ми, че сърцето все още обича,
че ронят очите горчиви сълзи,
че твоето име душата безгласно изрича,
прости ми, недей ме мрази.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...