Прости ми, какво да направя,
щом невъзможно е за мен
големите зелени очи да забравя,
да не мисля за тебе ни нощ, нито ден.
Прости ми, че правиш деня ми прекрасен,
че нощем пак идваш в съня,
че всеки миг е ужасен,
щом трябва от теб да страня.
Прости ми, че сърцето все още обича,
че ронят очите горчиви сълзи,
че твоето име душата безгласно изрича,
прости ми, недей ме мрази.