May 12, 2005, 3:47 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 0

Мисъл – ужас

Любов – ад

Страст и гордост

в тъмен свят.

Облак – целувки

женско лице, което сияе

с огън в сърце.

- А нещо друго поне?

-Да! Дим – цигарен

и музика – усмивка.

Болка! Да! Болка! –

и радост – горчивка.

Трудно е , зная

да проникна сега

в твоята горда мъжка душа.

Тъжно мечтая

в дъжд – светлина

и буря беснее в  в мойта душа.

Диво се носим

в море от любов...

дали да отвърна на твоя нежен зов?

Малка, невинна съм в твойте ръце,

лудо се блъска

в гърдите – сърце.

Тръгваш  усмихнат,

свит – рамене...

Не разтопих ли твойто сърце?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана Миткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....