* * *
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя.
Мойта длан и твойта –
стиснати крила.
Вечерна разходка.
Мирис на смола.
Моят дъх и твоят -
слети във едно.
Ябълка и мента.
Сребърно стъкло.
Виждам тишината.
Чувствам свобода.
Вкусвам топлината
в сладката сълза.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
