* * *
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя.
Мойта длан и твойта –
стиснати крила.
Вечерна разходка.
Мирис на смола.
Моят дъх и твоят -
слети във едно.
Ябълка и мента.
Сребърно стъкло.
Виждам тишината.
Чувствам свобода.
Вкусвам топлината
в сладката сълза.
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
