Jun 4, 2004, 1:00 AM

* * *

  Poetry
1.7K 0 0
Тече по билото тревата
Залива полските цветя
Кървят две стъпки кротко
Човек с лице на слънчоглед
Тихо крачи през поле от таралежи
Когато слънцето залязва
Той от своята горска къща
Хваща пътя към селската кръчма
Една тънка пръчица елегантно размахва
Сече ухания пролетен въздух
По първи петли по първите капки роса
Той се връща омаян
Гали нежно милото си куче
Отпива жадно от герана вода
Когато легне да почине
Пак тече по билото тревата
Плуват горските цветя
Очите на моя Човек между тях се усмихват
И няма тъга достойна за неговата няма Радост

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весел Ин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...