Дори и Дунавът не се вълнува.
„Радецки" е изстрадана реликва.
И все така народът е навикнал -
хомота си опазил, да кротува.
Върви в захлас след лъскави водачи,
повели го из улиците мръсни.
Пресипнал пее, докато му втръсне,
а после в плен на самотата плаче.
Но вместо с Ботевите песни страстни,
да крачи пак на Козлодуй от кея
към онзи връх, със който се гордее,
повлича крак към бъдното неясно. ...