* * *
Обхваща те бавно,
и бавно просмуква се в теб.
Пропуква и нежните части,
като звук от счупен лед,
и мислиш, не вярваш, че точно на теб
съдбата отредила е най-задния ред.
И бавно просмукан до кости
от студ и омраза,знаеш
ти си “наказан”.
Самотата е кацнала на твоето рамо
и тайно се надява
друг да не навестява, а ти си
блъскаш главата в стената,
и питаш се “защо на мен?”.
Защото случват се неща
просто, ей така.
Съдбата
така е решила
и това за тебе отредила.
На добрите хора се случват
лоши неща?! Нима това е съдба?!...© Нана All rights reserved.
