* * *

Jun 22, 2006, 8:57 PM

Poetry

855 0 2

Обхваща те бавно,
и бавно просмуква се в теб.
Пропуква и нежните части,
като звук от счупен лед,
и мислиш, не вярваш, че точно на теб
съдбата отредила е най-задния ред.
И бавно просмукан до кости
от студ и омраза,знаеш
ти си “наказан”.
Самотата е кацнала на твоето рамо
и тайно се надява
друг да не навестява, а ти си ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works