Apr 12, 2006, 2:42 AM

00:08 ч.

  Poetry
1.8K 0 5

Дъждът я покрива

А аз се побърквам

Във сънища скачам

Безмислен удавен отнесен... отнесен удавен безмълвен

               - - -
И в кръгли пространства

Се бием в гърдите

Кой от нас ще погледне

Бога в очите 
              - - -
Днес гърдите ù стенеха

Красиво пролетно слънчево... помогни ми да се преборя!

В спомени давя моментите днес

Утре ще плачем ли пак 

В опити...

... загубих и себе си

... и нея загубих

... и всички загатки останаха

... мечтите в отрова се давеха остaвeни в цедката на живота като тайни неразказани приказки
               - - -
Боли но ще търпя

Опитвам се да бъда свиреп

Одеяло студено

и над него портрет

               - - -
Без думи говорим

Няма нужда да спорим

В играта припряна

Няма нужда от двама

Имам нужда от смелост

Там има незрелост

Сърцето... изисква

Любов да поиска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...