спри не ме сънувай
ми каза изведнъж
но как да престана
след този от сълзи дъжд
как да забравя този нежен смях
листата бавно падат
и аз заедно с тях
лицето ти гальовно
като златна есен пред мен стои
макар на километри
очите ти хипнотизират моите мечти
вечер се страхувам
треперя през деня
сърцето ми бушува
без близостта на дъха
стена като преграда
огромна, гадна кат мъгла
няма те и страдам
не мога даже да пълзя
© Всемнелюб All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
