спри не ме сънувай
ми каза изведнъж
но как да престана
след този от сълзи дъжд 

как да забравя този нежен смях
листата бавно падат
и аз заедно с тях

лицето ти гальовно
като златна есен пред мен стои
макар на километри
очите ти хипнотизират моите мечти 

вечер се страхувам
треперя през деня
сърцето ми бушува
без близостта на дъха

стена като преграда
огромна, гадна кат мъгла
няма те и страдам
не мога даже да пълзя