askme
50 250
Apr 19, 2016, 8:20 PM  

Поличба 

  Poetry » Love
1288 4 19

Минават месеци. Мълчим.
Не сме се виждали отдавна.
Познавам те - ще продължим.
В това те бива. Нямаш равна.

 

Това ти беше любовта - 
условна. Ако съм послушен.
Когато съм удобен - ДА!
И тишина в противен случай.

 

А аз така не мога. Не!
Обичам до безкрай. Със всичко.
И знаеш, че на колене
бих паднал. Ако има смисъл.

 

Но няма ли любов - защо?
Да ме боли? Да страдам още?
За мене ти е все едно...
И за безсънните ми нощи.

 

Обичаш себе си, не мен.
Сега оказах се виновен.
Така да бъде. Нека спрем.
Излей си всичката отрова.

 

Аз мога да я понеса.
Защото те обичам. Mога!
И в гроба ще я отнеса.
И там ще те обичам! Много!

 

Дори и хора като теб, 
все някой трябва да обича.
Не би могла да разбереш,
но ти си моята поличба.

 

Добра ли, лоша ли - не знам.
Не си избирам сам съдбата.
Но даже и да можех сам,
за тебе бих си дал душата.

 

А ти мълчиш... Не е беда.
Ще те обичам отдалече.
Не зная как да спра... Съдба - 
обикна ли, обичам вечно.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасни са всичките Ви стихотворения! Само дето като ги чета, все си мисля,че е художествена измислица, защото няма такава жена, която да е толкова обичана, а да не отвърне на чувствата. Или не знае за тях, или много сте я наранили. Най-много ме докосват с това, че сякаш аз описвам моите нещастни, любовни преживявания. Сякаш сте се вмъкнали в сърцето ми и шпионирате, а после защото притежавате дарба, претворявате всичко в стихове.
  • Хареса ми!
  • Да ме грабят... грабалосват даже...
  • Ти недей щото... да не те награбят и тебе ей сега.
    В смисъл, не теб конкретно де, ами стихчето.
  • ... хора като мен имало кой да обича... значи...
  • :*
  • Както вече казах - както и да е.
    За да не се потрисаш от жалките ми писания, просто ги заобикаляй.
  • Така ли? Коментираш стихотворението? Брех! Ти прочете ли си предишния коментар?
    Както и да е. Ти си права, аз не съм. Ти си специалиста, аз съм... никой.
  • Щом успя от едно стихотворение да ти стане ясно всичко за нас, нямам какво да добавя.
  • Не си избираме кого да обичаме. Затова аз просто си записвам чувствата. Ако можех да ги контролирам, сигурно щеше да е нещо по-красиво. Но не мога. И, повярвай ми, знам точно кого описвам - няма нито една сгрешена дума, или такава, дето да не си е на мястото. От към фактология поне.
  • Настръхнах!!!!!
  • Много силни стихове. Грабваш читателя от първата фраза и го държиш до края. Поздрави!
  • Аплодисменти!
  • Да.
  • Силно стихотворение! Браво!
  • Осъден на любов...
  • Колко малко знам за Любовта без която не можем. Моите Почитания!
  • Харесва ми!
  • Обичай!
Random works
: ??:??