Oct 27, 2011, 3:59 PM

***

  Poetry » Love
638 0 1

Нощта за мен е плакала.

Усетих я в съня си.

И в дългото очакване,

пронизало сърцето.

И в сълзите, прокапали

в очите на балкона ми...

Нощта за мен е плакала.

Но аз сънувах птиците,

по клоните накацали,

сред клоните разцъфнали

с любов как чуруликат

и будят любовта ни

със моето "обичам те".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...