Някъде,
между редовете
на пейките в парка,
се спотайва
новият ми живот.
Ще подишам малко
листопаден въздух,
ще попия кармина
на кестена
и бавно ще потърся
новите си ключове.
Ще постоя две минути
пред вратата на новата си къща
да предусетя мириса
на новите мебели,
новите ми съседи
ще лепват око
по шпионките...
Аз се просмуквам
по слънчевата алея
през линиите на пейките
и дори не си зная
адреса.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
