Някъде,
между редовете
на пейките в парка,
се спотайва
новият ми живот.
Ще подишам малко
листопаден въздух,
ще попия кармина
на кестена
и бавно ще потърся
новите си ключове.
Ще постоя две минути
пред вратата на новата си къща
да предусетя мириса
на новите мебели,
новите ми съседи
ще лепват око
по шпионките...
Аз се просмуквам
по слънчевата алея
през линиите на пейките
и дори не си зная
адреса.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
