Завинаги
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо
завинаги.
Албена Димитрова
1983 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Едно дете счупи буркан и заплака…
Навярно от страх. Инстинктивно.
От същия страх, който всички усещаме,
когато съвсем неочаквано
сме счупили нещо
завинаги.
Албена Димитрова
1983 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...