Oct 2, 2007, 12:27 AM

* * *

  Poetry
562 0 3


                               ПРЕСЯВАШ СВОЯТА ДУША.
                               Очакваш златно житце да откриеш.
                               Навярно днес греша,
                               ала животът дава според силите.

                               Не се учудвай, ако в миг
                               по залез тихо блесне
                               не злато в теб,
                               а капка-слънце,
                               сълзяща от скалата на сърцето... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...