***
"И аз мълчах с целия дар слово, на който съм способен."
Ромен Гари
Вървя по въздуха. Пред мен от нищото
изникват блокчета гранитна тишина.
По тях пристъпвам. Думите притиснала
на смъртните реалности под тежеста.
Наоколо безшумно есента разстила
дълбоки, като язва във плътта, мъгли,
които към очите ми без жал напират.
Как силно, Боже мой, ми се мълчи!
За да ти кажа, верни мой Приятелю,
че най-красноречивите неща в света
са твоите, спасителни за мен, обятия
и любовта, която грохотно да измълча.
© Таня Донова All rights reserved.
