* * *
Какво усети като ме целуна?
Усети ли дълбок копнеж?
Усети ли кръвта си бясна, луда?
Разбра ли, че не можеш да я спреш?
Какво усети като ме докосна?
Усети ли се жив и свят?
Усети ли как всяка болка
под нас остана в онзи ад?
Разбра ли ти онази истина,
която ти повтарях със очи?
Усети ли тогава, че наистина
единствен си за мене Ти?
Усещаш ли сега, че празнотата,
която те изгаря всеки ден,
не е от болката или вината,
а е от туй, че ти не си до мен?
Затова ме вземи и изпий от душата ми
всяка капчица жива вода!
Приюти ме в сърцето си, полети с крилата ми -
в ръцете ти пак да съм бяла звезда.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
