* * *
На Д.
Усещаш ли, че с тебе сме години,
които даже в миг не са се случили?
Приличаме ужасно на картини,
чертани, но без нищичко получено
във рамките на белите листа,
които, без да искахме, намокрихме
със стъпките на мокра тишина
във мигове отчаяни на гонене.
Усещаш ли, че с тебе сме съдби,
родени, но отчайващо погубени,
във мислите на болни самоти,
които само в себе си са влюбени?
Усещаш ли, че с тебе сме различни,
но толкова ужасно си приличаме,
че няма как да бъдем безразлични
към нашето обречено обичане.
05.04.2011 г.
© Наталия All rights reserved.
