korsar (Мимо Николов) korsar (Мимо Николов)
526
Oct 31, 2008, 10:31 PM

* * *

  Poetry
596 0 2

 

ЗЛАТО МОЕ

 

Докосвам те,

Злато мое.

Пръстите в огън тлеят.

Целувам те,

Злато мое.

Устни-въглени парят.

Прегръщам те,

Злато мое.

Ръце - криле подкосени.

Как да те прегърна?

И как да те целуна?

Злато мое!

Очите - угар почерняха,

Душите бели ослепяха.

... Злато мое!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0