Dec 11, 2009, 3:04 PM

11.12.2009.

  Poetry » Love
627 0 2

11.12.2009

 

 

Какъв бе, а в какво се превърна?

Аз те молех за малко любов.

Сърцето ми с обич да обгърнеш.

Глух си за нежния ми зов

 

Молех се за щастие в миг един,

несбъднати мечти ти подарих,

горях и всичко ти простих,

но в този свят любов не ще делим.

 

Щастливата звезда угасна,

за нас с тебе вече не блести.

Сърцето ми в миг престана

от нежна обич да тупти.

 

В розовата нощ угаснало небето

и щастието нейде отлетя.

Остава черна рана в сърцето,

за теб да ми напомня тя.

 

By Lap3nc37oo

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля All rights reserved.

Comments

Comments

  • всеки има право на своето мнение радвам се че сподели своето с мен :р
  • Не ми харесва! Неошлайфаничко едно таквоз...
    Я се стегни в кръста!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...