Дали съм аз, когато плача,
или съм аз-в тоз смях на глас,
дали съм аз, щом бодро крача,
но смирено - в твойта власт?!
Дали съм аз – там замълчана,
замислена, сама в нощта,
или съм аз – там замечтана
с усмивка вечна на уста?!
Или си ти, когато плача,
или пък смея се със глас,
или сломено крача,
макар да имам власт…
Дали съм аз, когато двама
играем нашата игра,
или пък всичко е измама,
дали съм с теб, или сама?!
© Кристина Пейкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
