Jun 14, 2011, 8:04 PM

***

  Poetry » Love
916 0 1

Дали съм аз, когато плача,

или съм аз-в тоз смях на глас,

дали съм аз, щом бодро крача,

но смирено  - в твойта власт?!

Дали съм аз – там замълчана,

замислена, сама в нощта,

или съм аз – там замечтана

с усмивка вечна на уста?!

Или си ти, когато плача,

или пък смея се със глас,

или сломено крача,

макар да имам власт…

Дали съм аз, когато двама

играем нашата игра,

или пък всичко е измама,

дали съм с теб, или сама?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Пейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...