Aug 21, 2005, 10:49 PM

1311719914

  Poetry
1.2K 0 3
Поредна вечер, в познато заведение -
на масата разливат се шеги и смях.
Без задръжки, с драстично поведение -
минават неусетно час след час.

Познато чувство на болка жестока
връхлита моето съзнание
и сякаш застанала пред бездна дълбока -
загубвам самообладание.

Кошмар реален, на съседна маса ти -
неизплакана, моя, горчива сълза
... и как... нима не ме нарани,
та ти прегръщаш  друга жена...

Говорят ми, не чувам звук дори...
Главата ми - хаос от мисли,
а в твоите... (не)познати очи -
намирам толкова истини...

Тежка е раздялата със любовта,
но е тъй необходима.
Tя преоткрива твоята душа
към друг път, с нова сила.

Щастлива съм - разбрах едва сега!!!




На marmy

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчево момиче All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря много това ми е едно от любимите
  • Това е най-хубавото стихотворение от всички, които прочетох днес! Пздравления! Убедена съм, че и другите ти също ще ми харесат и сега ще ги прочета. Много добро просто!
  • Добре е, че си узнала истината, но е жалко,че е по такъв начин

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...